Мондино де Луци

                                                  Mondino de Luzzi                                                       

                                                      (1270-1326)

Мондино де Луци (лат. Mondinus, известен още като де Лузи, де Лиуци или де Лиузи)  е италиански лекар и професор по анатомия и хирургия. Наричат го „ Реставратор на анатомията“ , защото той е първият анатом от Средновековието, възвърнал практиката на публичните дисекции на човешки трупове от времето на Херофил и Еразистрат в Александрия, а също така е автор на първия модерен учебник по анатомия.

Мондино ( умалително от Раймондо) де Луци е роден в Болоня около 1270 г. в известната фамилия гибелини де Луци – привърженици на императора на Свещенната римска империя. Баща му Нерино де Луци и дядо му Албицио де Луци били много известни фармацевти, а чичо му Лучио е професор по медицина. Младият Мондино учи медицина и философия в Университета на Болоня. Негов учител е Тадео дели Алдероти, а негов състудент е Анри дьо Мондевил. Мондино се дипломира в 1290 г. и започва работа в университета като лектор по практическа медицина, анатомия и хирургия, където преподава от 1306 до смъртта си през 1326. Той въвежда систематично обучение по анатомия в учебния план по медицина и извършва първата дисекция на човешки труп през януари 1315 г. пред своите студенти и много зрители. Това събитие се случва 16 века след Херофил и Еразистрат. Преподавателският метод на Мондино е уникален за неговото време, защото той не само чете лекцията като останалите си колеги, а често влиза в ролята на Просектор и самостоятелно извършва дисекцията. Своите лични наблюдения Мондино описва подробно в лекциите и книгите си.  

Знае се, че Мондино е имал двама асистенти - Алесандра Джилиани и Отто Адженио Лустроланус, но и двамата починали млади и не успяли да продължат традицията на своя учител.  Освен като анатом Мондино е известен и като дипломат. Той влиза в състава на градската управа на Болоня и служи като дипломатически представител на родния си град при двора на крал Джон в Неапол.

Според неговата дисекционна теория човешкото тяло се състои от три кухини: череп или горен стомах, в който са поместени частите на душата, торакс или среден стомах, съдържащ частите на духа и корем - долен стомах, в който се намират естествените части като черен дроб и черва. При дисекции следвал иерархичния принцип като първо отварял корема, чийто органи били "най-засегнати и най-елементарни", след това дисецирал гръдната кухина и накрая главата, която съдържала "най-високите и най-добре организираните " анатомични структури.

Най-важното съчинение на Мондино е неговата  „ De Omnibus Humani Corporis Interioribus Membris Anathomia“ ( Анатомия за всички вътрешни членове на човешкото тяло), написана през 1316 г. и призната за първото практическо ръководство по анатомия. Първото издание е отпечатано през 1478 г. в Падуа и оттогава се използва широко за обучение по анатомия в продължение на 250 години до 16 век, когато                          

Андрей Везалий написва своят труд " De humani corporis fabrica". В своя учебник, наречен фамилиарно „ Anatomia Mundini“, Мондино акцентуира главно на анатомичното описание, без да го смесва с патология и хирургия като описва личните си наблюдения, но се опира и на опита на своите предшественици в анатомията -  Хипократ, Аристотел и Гален, преведени от арабските учени, за което остро е критикуван от Андрей Везалий.                              

Анатомичните описания на Мондино, макар и не съвсем точни, представляват принос в полето на анатомията и физиологията. Неговото съчинение претърпява повече от четиридесет издания - в Павия, 1478, в Болоня, 1521, в Лайпциг, 1493, във Венеция, 1494, в Страсбург 1513, в Париж, в Милано, в Женева, в Рощок, 1514, в Лион, в Марбург, 1541 като последното е в 1668 г. Самият Леонардо да Винчи използва този учебник, за да се обучава по анатомия. Освен основното си съчинение, Мондино е написал девет „Consilia“ (Съвети), относно катар, треска, конкременти в бъбреците и меланхолните течности. Написал е и коментарии върху класически анатомични текстове, наречени „Ars medicinae“ (Изкуството на медицината), включващи „ Super libro prognosticorum Hippocratis“ (Върху прогностичната книга на Хипократ), „Super Hippocratis de regiminae acutorum“ (Върху справяне с острите състояния на Хипократ), „ Annotata in Galeni de morbo et accidenti“ (Забележки върху болести и нещастни случаи на Гален).